Днес ми се случи едно от най-хубавите неща в живота. И искам да го запомня!
Отидох да взема сина си от училище. Докато чаках той да се организира, събирайки чанта, торба с кутии от храна, дрехи от двора, срещу мен застана един от неговите съученици.
Подложи ме на кръстосан разпит: за кого съм дошла, на колко съм години, как се казвам, кога го взимам, на колко години е той и кога има рожден ден. Да, тук беше въпросът и кога ще го вземат него :)
Имам си и един любимец от децата - често се случва щом ме забележи да дойде и да започне да ме пита нещо. Забелязал разговора ни с първия той, застава до нас готов с въпроси и насочил големите си сини очи като езера към мен.
След малко мина и Бети, височка за възрастта си и прекрасна. Подадени ми ръка за здрависване и както бе дошла, така се отдалечи.
Почувствах се благословена и поласкана!
От слънчевия ми сплит изгряха криле!
П.С. Днес се навършва половин година откакто татко пое извънземния си път. Сутринта валя. Трудно ми е да го търся в полето. Но знам, че е наблизо :)
Беше слънчев ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар