Раздялата със теб не беше толкова отдавна.
Стоят на лавиците още неприбрани снимки.
Понякога се хващам, че пътувам във потока
За да докоснат очите ми лика ти.
Раздялата със теб не беше толкова отдавна.
Опитвам се да те забравя и не съвсем
Тая във себе си цветове във жълто, тюркоаз,
Които ми напомнят топлина.
Раздялата със теб не беше толкова отдавна.
Забравих те и пак към теб се връщам
Понякога очите ми се навлажняват
Прегръщам теб във книгата една и съща.
Пътувам, оставила и бъдеще и минало,
Сега усещам, че нищо ми не трябва
Обгръщам се солидно със завивката
И чувствам себе си една напълно цяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар