От очите ми падат тюркоазени сълзи
Зениците ми не виждат
Не се подчиняват на светлината
Но зрението ми не е сляпо.
Възприемам света със склерата.
Ирисите отдавна са изтекли
Облекла съм тяло на момина сълза
Във въздуха се разнася ухание
С базови нотки
Тъга на жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар