Безвремие

Детето има едно любимо действие.

Навежда се напред. Поставя ръцете си изпънати назад, 

Прибрани в мишницата към тялото

С вътрешността на дланите към земята - 

Събрани пръсти.

(Не знам от кой герой идва тази поза. Виждала съм да се прави и от други деца.)

И тръгва да тича

Бързо

Напред

В права линия.

Прилича на самолет-совалка.

Или птица. Но не излитаща, а като сокола, който от висините е набелязал цел долу, събира криле и се превръща в жива стрела. Това последното при детето го няма. Няма хищничество. Друго е.

Не знам каква е целта на детето.

Струва ми се, че е самият полет.

Тези дни се чувствам, сякаш съм заела позата му.

О, тичам.

Тръгнала съм преди 50 стъпки.

Още не съм ускорила, но определено се движа като пред излитане.

Времето променя качествата си.

Движението е вън.

Вътре настъпва неимоверно спокойствие.

В душата ми е 

Наслада от полета.

#аутистиченспектър

#оцеляващите