Две години любов. Благодарна съм. Не защото съм била обичана. Защото обичах.
Въпреки че силните чувства отминаха, се усмихвам - кух ми се вижда животът, без да си изпитал любов.
Не бих казала, че съм била лишена от любов, но истината е, че я губим в ежедневието си, не се грижим нито за себе си, още по-малко за любимия и никак не инвестираме в любовта. Но я искаме.
Казват, че любовта е безусловна и вероятно е така. Когато обичаш, няма никакво значение как и кога. Казват, че когато има любов, можеш да си позволиш всичко, дори да нагрубиш, изоставиш, забравиш... Не, последното не е любов, това е егоизъм - в любовта няма егоизъм, там има отдаване, раздаване, споделяне, радост, борба за повече време на ендорфини с обекта на обич. Обекта!
Истинската любов обаче е, когато обектът се превърне в субект.
Материята, която създават двама души, тази невидима физика, метафизика, вълни, това е любовта, онази връзка, която те прави богоизбан.
Колко души са изпитали такава обич.
Досега не съм се чувствала богоизбрана, влюбена да, обичана да, но богоизбрана... съм по друг начин ☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар