Когато те стегне сърцето на възел,
В мозъка ти нахлува струя вода.
Светкавично бързо отмяташ
С кого да продължиш да бъдеш
И кого ще оставиш сам да прецени дали да те последва.
Някои коридори от теб ще бъдат затворени.
Ще обърнеш твърд гръб
И ще се движиш към светлото,
Дори влачейки се по мръсотията с нокти.
Понякога единственото светло си ти,
Не заради калта по ноктите ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар