Трябва да си го запиша.
Защото делникът така изтрива същността ни, негативизира емоциите ни, изтърбушва ни и ни хвърля някъде, където няма светлина...
Събудих се. Събудих се тази сутрин по-рано от останалите. Не знам дали беше заради ранното лягане вечерта, има значение разбира се. Но се събух щастлива. Сънят е свързан много с щастието. В точната доза.
Събудих се щастлива защото го бях сънувала...
Това е четвъртият ми сън с него, от първите три, които се появиха в началото на запознанството ни.
Във всеки сън го виждам в страшно близка обстановка и ситуация. Два от тях с много малък детайл разлика се повтаряха, което не знам как може да се случи по невронните пътища нощем. Кой е диригентът на тези сънища не знам.
За разлика отпреди този сън не ми остави уплах, стрес, изненада, въпреки че беше, разбира се, странен. Как може един сън да те направи щастлив, че е странен е ясно?
С него бяхме отишли в исторически музей. Инициирах купуване на билети, които представляваха някакви странни грошове. Не знам как изглежда грошът. Държахме по един грош с дупка и прорез от месинга с релеф на листа и потъмнели от мръсотия длъбнати линии двамата.
В следващ епизод на същия сън го видях в гръб как помага на майка ми в гладенето на прането. (Доста странно, нали?!) Не беше с ютия. Имаше доста пара. Предполагам, че така гладят в химическото чистене. Но беше до майка ми! и ѝ помагаше. Все още не знам защо намирам прилика между него и майка ми. Може би е в реакциите, поведението, защитните механизми... И двамата са ми обърнали гръб, но не съм загърбена. А аз ги гледам, хем съм мъничко притеснена, хем, изпитвам любопитство от необичайността, хем, съм слънчево щастлива отвътре на пук на сумрачността в помещенията.
И после, после имаше трети епизод, след който се събудих и вече не помня. Жалко. Беше светъл. Дано се сетя. Беше щастлив.
В някоя проекция на друго измерение сме заедно.
Сега съм с детето. Неговата усмивка в полусъня си на събуждане помня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар