Ред е

Моят поет се прибра.

Тихичко някъде се скри

След див купон в бардак махмурлук

Сякаш го заличи.

Сега ми е скучно.

Сега ми е някакси пусто.

Сега съм някак реална.

И дива,

И зла,

И нещастна,

И едновременно много щастлива.

Обичам още нежната кожа по лицето

На малкия,

Очите ми галят сладките клепки,

Устните се допират в нежна целувка

Последвана от мигновена усмивка.

Ставам и хвърлям ръцете си от раменете

Дланите ми копнеят и за друга прегръдка.

Оставям ги волни като пеперуди

Докоснали нищото в спомени.

О, поетът, бълнува,

Отдалече го чувам как сънува.

Махам му с пръст да мълчи

Редно е вече ученикът на сцената да излезе,

Ред е на художника да отвори бои...