Всъщност, не знам дали се влюбих в него. Със сигурност, беше в музиката му. Но мелодията не беше негова. Сюжетната линия бе предварително обречена. Вероятно, щях да съм с другия, ако беше жив. С този имаме връзка от миналото. Не помня много, нито какви сме били. Ясно виждам синята му униформа и месинговите копчета по нея, разкопчаната права якичка и пагони в червено с дискретен златен кант. С мустаци е, перчемът му е разпилян, освободен от фуражката.
Но себе си не виждам тогава. Знам, че той ме е последвал. Добре му се получава с разказите, постоянно има слушатели около себе си. Този му чар успокоява момчетата в шинели... Аз го слушам, наблюдавам го, вътрешно му се усмихвам, мъничко се възхищавам, знам, че е на моя страна. Той ми е покорен, не аз на него. Коя съм аз тогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар