Интересно се получава. Съзнанието се справя добре. Рационалната част от мозъка изпълнява своите функции. Волята помага. Но нощите - нощите се оказват коварно тежки с елементи на памет, а има ли сън с памет - това е болест. Не знам какво им е на зависимите хора. Била съм зависима само от дейности, които обичам да върша; от мисли, които са ставали обсебващи, но към теб, към теб подсъзнанието ми явно е болно влюбено и загубено в някаква несъществуваща вселена, зависимо като неродено бебе от пъпната връв към майчиното тяло.
Истина е. Любимият на сърцето ни човек избираме не защото прилича на родителя ни от противоположния ни пол, съответно при дъщерята на бащата и при съна - майката, любимият човек винаги напомня по нещо дълбоко на майката. И сега ви виждам, вас двамата, които не се познавате, да си приличате повече един на друг, отколкото с мен кръв от кръвта. Все още не разбирам мъдростта на вселената и нейната игра, знам само, че заради никого не съм се будела нощем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар