Има две усещания, които са несравними в този живот.
И те невинаги са свързани с биологията, както сме свикнали да мислим - да направя едно отклонение пояснение.
Първото е, когато се появи дете у дома. Това събитие те прави друг човек. Несъмнено надгражда те. Бавно и постепенно, както водата оформя скалата.
Можеш да си останеш същия "хлапак" по душа и да оставиш детето да расте пред теб, но не е същото. Не е същото, когато има обмен, обмен на енергии, интеракции, комуникация, поведение, взаимности, откъсване и оставане в цялото... Най-сложната материя е да създаваш връзка, даже не смея и да коментирам темата, все ми се струва, че има толкова много непостигнато, а силите все пак са ти ограничени и не стигат за всичко и опитът ти е винаги недостатъчен...
Второто е, когато един ден се събуждаш, разбираш, че детето е станало преди теб, че не е необходимо да му правиш закуска и че дори се тревожи, че се успиваш и отговорно подхожда към твоите ангажименти. Блажен момент, когато можеш да си позволиш да се успиш и си с дете/деца. ;)
И в този ден, осъзнаваш, че детето ти отдавна не е дете.
На 21 не е като да си на 18 дори. С една стъпка си в света на възрастните, даже повече си възрастен, отколкото юноша. Може би, си дори по-възрастен от възрастните...
Усещането е невероятно - хем, ти е дете, хем, е самостоятелна личност, започва да ти става опора. Обзема те сладко спокойствие и се страхуваш да изпиташ удовлетворение за изминалото двадесет и една-две години приключения с него - ясно ти е, че приключението продължава, просто преминава на друг етап, в друго измерение...
Мога да кажа много, но не ми се говори, в желание да приютя възможно най-силно усещанията в скута си - те са си мои.
Има съдби, при които синовете дават много повече отколкото други фигури на близки са дръзнали да се съгласят да бъдат до теб. Просто така се получава явно понякога...
Единственото, което съм искала за децата си, преди несъзнавано, е да дам корени и криле. Прекланям се пред всеки успял. Аз още се уча!
П.С.
Само ще добавя в моя си стил - като на един дребен плъх отглеждането на Дракони е слънчов завет, да знаете!!! Понякога става горещо, много горещо, като в Слънчова ковачница, но това е задачата, за която си заслужава самият ти да не бъдеш слънцето ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар