Исках не много от този свят...
Сутрин да се будя до топло рамо
Вечер да се сгушвам до същото
Заедно да приготвяме храна
Заедно да ядем
Да има какво да си говорим
Събота и неделя да излезем и ходим дълго пеша
Можеше заедно да четем книги
Да се смеем и да плачем над филм.
Ей, така исках да имам до себе си някого
Който вечер да сподели
"Бесен съм на шефа си"
И аз да му кажа "Ма... му! Ела и си сипи."
Или спокойно да изрече:
"Тази майка ми ще ме умори",
А аз да отвърна "Утре ще ти мине. Поспи."
Можеше и на децата да кажем в един глас
"Ей, хлапета, мирясайте, че иначе няма да ви возим на шейна в неделя!"
Ей, така си представях живота
С човека до мен.
Очевидно, непосилна задача
Да се държиш ръка за ръка в днешния ден
С някой друг от твоето време.
С едно кротко на ум
"Искам да бъда до теб! Обичай ме!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар