Не знам как мама бе издържала. Аз се предадох, когато детето беше на пет или шест.
Готвенето създава неимоверен уют с ароматите си и събирането около трапезата.
Вкъщи непрекъснато ухаеше на нещо вкусно - сладкиши, соленки, баници, сладки, кремове, торти... За ястията и супите дори не мога да спомена, тъй като изкуството да ги приготвяш открих твърде късно - не като сладкишите...
Десетилетия живот свързвам представата за дома и уют с пердетата с къдрави краища, бляскавите стъкла на прозорците и аромат на мноооого калории...
И тази пудра захар и карамел, който се ръси във въздуха, винаги, винаги бе придружен от детски смях... Само детски смях.
Готвенето е любов. Любов, когато искаш да дадеш, да създадеш наслада, да удовлетвориш, да наситиш, да провокираш поток ендорфини, да подснесеш на тепсия серотонин и допамин... :) Сладкишите като ласка. Гозбите са най-дълбокото телесно проникване. Супите са апетит.
Не са ти нужни аперативи. Не ти е нужно и богатство, когато можеш да готвиш извътре от сърце.
Готвиш и когато не ти достига обич. Защото храната винаги предизвиква удоволствие - така сме устроени. Това е като най-съкровената молитва към Дева Мария да те дари с интимно щастие.
И Господ непременно чува молитвите ти, защото ти дава цялото време на света да твориш своите изкушения и се радва на играта ти да правиш хората около теб щастливи. Въпреки че теб самата от години те мъчи мъчително главоболие.
Случаят на мама бе такъв.
Тя се предаде, когато може би бях на 21 или 22 - твърде късно, нали?! Твърде продължително, и някак мъчително, въпреки вкуса на ванилия, какао и лимонови корички във въздуха...
Когато се сърдех на липсата на аромат от печената риба на масата, не си давах сметка, че готвенето е споделяне и все пак един ден консуматорът трябва да се обърне към топлите ръце и ги прегърне и поеме щафетата. Ние забравяме да прегръщаме мама, забравяме да прегръщаме човекът, който ни е сготвил, човекът, който хиляди пъти ни е поднасял сърцето си...
Мама върна готвенето си след десетита година. Беше помъдряла. Но беше моята мама, която отново не можех да достигна и провокираше жизнеността на закърнялото женско начало у мен с леките тюлени перденца и десетина фигурки за украса, и вкусни гозби от нищото за минутки.
Днес съм направила сладкиш с ябълки, маслено тесто, с дъх на канела - обичам го още докато ябълките са горещи, несъмнено е калоричен, но по странен начин е еликсир за душата ми, като изридана голгота...
Няма нищо по-обичано от дъхав ябълков сладкиш у дома!
Няма коментари:
Публикуване на коментар