Гледам дървото с почти бухналата в розово корона. За миг се питам дали не съм загубила чувствителността си, защото не буди у мен желанието да пърхам около него като пеперуда. Гледам го предимно и поглъщам цялата му прелест от тъмно розово и земно кафяво.
Погледът ми се измества в по-близък план върху стара прекършена от буря някога бреза. Окото ми проследява линии, които ръката ми е готова да последва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар