Да страдаш от любовна мъка за първи път от 23 години. Дали е добре?
Не знам.
Връщам се по прашна пътека назад...
Интересно. Не помня страстта. Толкова е мимолетна, че не е оставила нито спомен, нито въздишка, нито драскотина дори или копнежа по минало лято. Не знам трябва ли да бъде така?
Спомням си случаи, които още към момента съм определила за грешка. Не ми е приятно да си връщам към тях, но не изпитвам вина, реално съм си простила. Били са урок и са останали пример да не се доверявам ей, така.
Имам пример за граници върху ми. Разбит на пух и прах без свян и веднага. Или на тъжно неудовлетворение, подлъгала чуждо сърце - ей, момиче, преценявай добре!
Имам пример за изневяра. Моя. Много отдавна. Изводът беше пост-ясно горчив. Не си го спомням с добро чувство за себе си. Не повторих. Дадох си дума, да не изневерявам повече на себе си. Непълноценността на единия не може да се запълни с непълноценност от друг.
Била съм макар и за много малко с двама. Преходно време. Оттогава обичам категоричността. Или с мен, или те няма. Имам нужда от пълнокръвен контакт.
И какво остава да помним по същество...
Голямата любов - уж, в която влюбването ти взима едва ли не разсъдъка. Хубаво е, че не мога да губя воля. Положих много усилия да си забраня да мисля за този човек. Година сърцето ми кървеше по 24 часа на ден, но самоконтролът успя.
И това е най-голямата ми победа, която съм постигала за себе си. Понякога емоцията се метва на неподходящ за теб човек. И когато отношението те наранява, трябва да кажеш: "Спирам! Аз бях до тук."
Има няколко случая, с приятни и добронамерени хора, като нежен летен бриз. Отминаваш, въпреки че си спомняш имената им. Няма нараняване. Отработено е. Въпреки че е имало чувства.
Спомням си, пример, в който се теглех към човек, просто защото нямаше друг, а исках връзка. Но нито имаше чувства, нито дори разговори, нито дори нещо друго особено. Благодаря му, че се оттегли толкова тихо по терлици колкото можа. Добър урок от Съдбата - да не се примирявам с празнота.
Идват връзки, в които все пак е имало обич, но са били токсични и съм била системно емоционално третирана. Слабостта винаги среща слабост. Днес спокойно разглеждам взетото от връзката и към тях оставам равнодушна също като към факт от историята...
И независимо колко дълготрайна е била, най-топло чувство у теб създава връзката, в която са те обичали искрено. И ти си имал чувства. И били те, макар и не толкова силни, като с грешния "мъж на живота", останали верни във времето...
Идват и съдбовните връзки. Да, определено явно има съдбовни връзки. Сега откривам и ги назовавам така. Едната е живот, но пръст. Едната е вятър, но искра. Едната е всичко, но гибел.
И пак си сам.
Детето откликва на обяснението ти за твоето тъжно настроение:
"Но ние сме заедно." с цялата философия на вселената на невръстното му малко лице.
Има и Божия любов, нали?!
~ ~ ~
Посвещавам на човека с име на Божия син, който отказва да прозре собствените си грешки и приеме, че случва ли ти се едно и също, значи че не си си взел урока или най-малкото е въпрос на избор; който трябва да разбере, че мнозина са се сбълсквали с подобни загуби, но това не ги е направило нито зомбита, нито в демонични натури; и на който въпреки всичко пожелавам от сърце да намери най-съкровеното с помощта на Божията майка, към която за него отправям трети път молитва, а тя определено ме чува, за което смирено и дълбоко се покланям... :)
Всички бъдете благословени и обичайте! Обичайте първо себе си, за да можете да обичате друг и давате криле! Това единствено има смисъл!
Няма коментари:
Публикуване на коментар