Трябваше ми само една страница от глава на една определена книга - глава, чието прочитане забавям от месеци, просто защото книгата изисква пълно отдаване, за да има смисъл прочитането ѝ, а когато е неспокоен духът ми, ми е трудно такова отдаване...
Знаех, че съм стигнала до момент, който е изключително важен за мен и може да ми даде отговор, до който така и не бях достигнала и продължавах да се въртя като в кръгово.
И получих... Решението на задачата. След толкова години. Което бе така очевидно и ясно, че няма докъде - нали, простите истини са най-скрити от очите ни :)
От много малко хора съм срещала предупреждението да не се облягам на илюзии, което, честно казано, мигновено ме е раздразвало и ме е карало да отхвърля въпросната препоръка.
Аз съм отличен представител на зодия Козирог - илюзиите са нещо, с което не борява, бързо ги разпознавам, разпердушинвам директно и дори, признавам си понякога грубо - за което моля за извинение от приятелите си. Не съм ги допускала спрямо себе си, защото съм, да речем просто изградена, и борява с фактите, когато преценявам ситуациите.
Но си имам слабост. Копнежите.
Копнежът обаче си е форма на илюзията. Копнежът е проекция на илюзията в бъдещето. Тоест същата работа ;)
Но не в това е същината на мисловния ми поток в момента, да открия грешна представа за себе си.
Кога създаваме илюзии? Кога живеем в илюзии? Илюзията е производно на празнотата. (Благодаря ти за готовия опит, Ървин Ялом!) Празнотата, която изпитваш. Празнота, в която живееш.
Цялата ми съпротива, протест, трансформиране на празнотата в копнеж е бил един естествен ход на собствения ми спасителен поход, пренамиране на себе си и възраждане. Но проблемът, макар и започнал да се решава преди 12 години, досега оставаше без решение.
Сега го имам. И усещането е ВЕЛИКО! Отраз се събираш и чувстваш цял.
Поставяш точка и цялото ти съзнание се пришпорва в проекции на собственото ти себеизразяване. Чувстваш се управител на собствената си вселена, а не блуждаеща комета.
Въпреки че копнежът е една по-позитивна форма на илюзията (защото може да те провокира да вървиш напред, за разлика от илюзията), когато продължи прекалено дълго има същото деструктивно влияние върху развитието ти като нея. За да има смисъл, копнежът и да те тегли стъпало напред, трябва да правиш нещо - дори с риск да се спънеш в следващото стъпало.
Ред е и на едно друга сериозна книга, след тази ;)
Пракрасният ми извод е, че не съм сбъркала за събитията в живота ми през тези 12 години - не е възможно да се допусне никакво, никакво съмнение за това!
Един прекрасен етап от живота ми приключи ☼ Отвори се следващият :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар