Не остана някак в този живот
Време за парфюм с аромат на теменужки.
Не остана някак вятър
Да размятам тюркоазени поли
На плажа, в сблъсъка с морето вечер.
Или може би душата ми копнееше за люляци,
В чийто аромат се заражда любовта.
Не остана време
Да окося тревата в двора ти
Нито да изпека
Хляб в гърне.
Имах само една ръка
С длан тежка и жадна
Детска главица погалила.
Имаше дни, в които слънцето
В жегата докосваше в гардения
Струни от моето тяло.
Свивам безобидно уста
И беззвучно свирукам
Стара мелодия
Колкото света
За обичта,
В която изгарям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар