Тази нощ чух, че някой ме повика по име. Ей, така изведнъж се появи в съзнанието ми през деня, забравила го от момента на лекото пробуждане, за да запомня само тази част от съня. Понякога да те повикат по име е копнеж. Колко често се обръщаме към любимите си хора по име? Най-прекрасните обръщения, които съм изричала са "майко", "татко", "бабо" и имената на синовете ми. А къде са мъжете, как се обръщаме към половинките си?... Наричайте ги по имена. Дори слънцето губи образа си, когато го наричаш светлина, вграждайте слънцето в името.
От снощи несъзнателно съм се поставила на урок. Уча се на: "It all begins and ends in your mind. What you give power to has power over you, if you allow it." Leon Brown (#Brainevo). Няма да го превеждам. Получава се осакатено и го оставям самородното, докато не се роди по-прецизната му шлифовка някъде в невроните ми. Така на английски го усещам и възприемам както трябва да бъде. Има изрази, които звучат истинно само на езика, с който са създадени.
Урокът да приема, че мога да живея, без да определям дадени събития за начало и край ще е труден (Моята трактовка на цитата го разглежда повече физично). Стигнала съм възрастта, в която датите сами по себе си вече нямат значение, въпреки че ги помня, измерването на години също. Когато имаш 18 години сив живот и 2 емоционално запълнен, кое е по-дългото, стойностното, кое олицетворява живота?
Знам кога се роди първородния ми син, но въобще не съм сигурна, че точно от тази дата станах майка. Майчински чувства съм имала и по-рано, с брат ми, от друга страна ми трябваха две седмици за да се привържа към моята ревяща туптяща готина топка... Ще има ли край майчинството ми - не.
Разбира се, гледам на събитията от другата страна, а не от изложената, и затова ми е трудно. Можеш ли да приложиш връзката ти с даден човек в линията на живота ти, без да даваш начало и край? А всъщност, точно така трябва да разглеждаме живота - пътят на живота ни няма как да се разглежда като отсечки. Боже, толкова е трудно да го изразиш, а значи и да разбереш концепцията! Но смисълът е як. Действа ти като зареждаш душ...
О, не съм приключила, тази мисъл си има и своята издънка: "Вътрешният мир започва от момента, в който избереш да не позволяваш на друг човек или събитие да контролира емоциите ти." Умишлено променям времето на "да не позволяваш", вместо "да не позволиш". Ако си усвоил урока, трябва да имаш власт над емоциите си за всички случаи. Лесно е да се каже. Реално е "не бивало", защото няма как да няма хора, за които емоциите ти да не са неконтролируеми, поне на мен ми звучи твърде автоматично, нечовешко и неистинно, бездушно... Сега обаче съм съсредоточена само върху другата част - "аз избирам". Аз избирам колко ще страдам от дадено събитие и от действията на даден човек. Мога ли да ги изравня? Има старци, които ще ги чуеш да говорят за събитията и хората в живота си в този смисъл. На мен ми звучи жестоко. Като израз на: "животът е адът, който ни отнема всичко", а ти се оказваш жив и живееш. Но ако не го направиш болката наистина е болезнена, стягаща гръдния ти кош като в менгеме и дишането ти коства усилия и болка...
Та, уча се на: "It all begins and ends in your mind. What you give power to has power over you, if you allow it." и "Inner peace begins the moment you choose not to allow another person or event to control your emotions." (#Brainevo)
Ще пиша като успея с трансформацията :)
#Theturquoiseeye
(Между другото като че ли намерих "произхода" на инсулта - нетрансформирана болка (от голяма загуба). Дядо си е отишъл на 49 на колкото съм и аз, какво точно е загубил, трябва да е било убийствена/е било убийствена тази информация, която са му предали и някак усещам с какво съдържание е била. Никога не предавайте близките си! И като допълнение, не донасяйте никому подобно съдържание - някои неща трябва да бъдат оставяни в миналото!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар