Трябваше да стана на 100 години, за да осъзная Ерих Фромовата фраза "Да имаш или да бъдеш" из корен. Нали знаете - трябва ни ситуация, за да приземим, заземим, припознаем, осъзнаем истински, дори мисъл, върху която сме разсъждавали...
А е толкова просто?
И коварно едновременно.
Защото за секунда можеш да се разобличиш и ти самият какъв си?
Винаги съм искала деца, почти откакто се помня осъзнато. Или не съвсем. Винаги съм искала деца от една възраст, в която е нормално да мислиш за създаване на семейство.
Искам да имам деца. Ключово.
Но не си спомням да съм формулирала мисълта за себе си: "Искам да бъда майка"! "Искам да бъда родител".
Освен, когато бях на 8 и целият клас ми се смя на желанието да бъда космонавт и майка едновременно ;)
Какво определя един човек?
Доста лесно всъщност може да разпознаем пасването си с някого, отговаряйки си на въпроса, какво е важно за отсрещния и за нас - да има или да бъде в привидно еднопосочни цели.
Искам да имам гадже.
Искам да имам жена.
Искам да имам съпруг.
А толкова рядко чуваме? Бога ми, един път не съм чула някой да каже:
Искам да бъда съпруг/а.
Искам да бъда човекът до теб.
Така казани репликите много променят смисъла, нали?
Издълбоко. Всеобхватно.
Те са като принадлежност, даряване, отдаване...
Реплики като тези дават отговори веднага...
Запитайте се!
П.С.
И така, защо пишеш книги - за да бъдеш писател или за да имаш..., защо правиш музика - за да бъдеш или да имаш почитатели, слава, известност?
Кои остават във вечността? Кои се помнят?
Водата в реката е или черна или в друг цвят...
Когато избираш хората не означава, че ги имаш; когато избираш да бъдеш до тях - всъщност, само тогава можеш да ги имаш ;) Вероятността е 50%.
И мен никой не ме е учил да бъда, дори да имам не ме учиха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар