Всички отговори са в нас. Споделих ви вчера как бях потънала надълбоко. И нощем, насън, може да отдадеш прекалено много енергия. Докато тялото спи, мозъкът ни продължава да работи. Той намира отговори дори за необяснимото, за трудните ни въпроси. Има ги още дори съзнателно да не сме успели да съберем и систематизираме информация, за да си "дадем сметка за нещата".
Днес, знам как да тълкувам вибрациите, идващи от слънчевия сплит. Колко погрешно може да бъде тълкуването на "пеперудите в стомаха" - запомнете от мен: любовта не произвежда десетки пърхащи крилца в центъра на тялото, тази истинската директно издига, слага криле, с които гравитацията става леко безсилна!
Мен от години ме мъчи един основен проблем. Разбира се, блъскам се и пробваме вариант след вариант, работа и отдаденост, доколкото имаме сили да залепим плочките там, където са отлепени, за да е цяла фигурата, да не е накърнена... Хората работим много с етикети, а етикет не може да сложиш там, където не познаваш химичните и физичните, и дори езотеричните свойства на съдържанието.
Два съня ми дадоха отговор откъде тръгва проблема. И само потвърдиха някак несмело предположение отнякога... Мами, никога не оставяйте децата си докато са малки, дори за ден - задачата ни е не да научим детето, не да го привикнем, да го адаптираме към света, а да вървим в синхрон с него, според неговото темпо да го водим напред. Само ние го можем това. Не бащата - неговата природна задача е друга, функциите му са не за единицата, а за гнездото... Мъжете я могат най-добре тази задача, но някак твърде изплашени са, твърде посечени се родиха...
Търся плочките. Търся плочките все по-съзнателно. Доста необичани са, с орнаменти, редки за напасване...
Бих искала до мен да имаше човек, който борави на по-високо ниво с духовните елементи и заедно да редим плочките. Това е невероятна магия, вселенска задача, в която светът е след теб, а не ти да си подчинен на него!
Няма коментари:
Публикуване на коментар