Изумява ме как всичко си идва на мястото, без да го нареждам насилствено. Доскоро двоумяла се за три неща, едно толкова спонтанно прокарва пътя си, а другите просто отпаднаха и вече не представляват такъв интерес за мен. Винаги истинското ти аз прокарва път през живота ти. Също както растението пробива асфалта. Трябва само поне въздух да му дадеш...
Всеки носи едно семенце в себе си. Вярно е, че са необходими условия, за да покълне, но и семенцето трябва да е здраво и силно. Семенцето е само едно и само по себе си може да даде цвят.
Пожелавам си да имам живот и здраве в следващите 20 години, за да имам възможност да се погрижа за цвета, а защо не и за плодовете от него...
Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.
2009 е велика година за мен. Когато се родих за втори път.
Това събитие винаги ще свързвам с един човек, в който се огледах.
Ако успея, ще му посветя книга.
Ако не, ще продължавам да го нося в сърцето си докато ме има :)
☼
П.С. Много искам да му го кажа лично. Но той не иска да ми повярва.
Няма как да не съм деликатна към нещо толкова скъпо за мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар