Колкото повече се измъчвам, толкова повече детайли в дълбочина виждам. Някой ден ще напиша за психологически безнадеждния тип за връзка. Интересното е, че това ми беше ясно от самото начало. Глупавото е, че допуснах да се надявам. Може би най-доброто, което мога да извлека за себе си от този опит е от отговора на "Защо постъпих така със себе си?" Единият отговор го имам, но дори и за самата мен той стои като оправдание, а не истината. Имам и втори отговор, но той стои някак глуповато, а третият инфантилно, но беше сладко и заслужавах да го изпитам. Винаги не причините в другите са важните, а в самия теб! Но трябва да е ясно, че всеки опит и риск си има своята положителна страна и цена, която плащаш. Хубаво е, че актуализирах понасянето на цената в един аспект за себе си и валидирах в друг генерално. По първото категорично ми стана ясно, че здравето ми вече става все по-чувствително на негативното и е въпрос на разум да не се натоварвам излишно, по второто - не предадох своя ценност, което значи, че не съм се изменила като личност, а да се съхраниш вероятно е най-скъпото занятие и изпитание на този свят. Харесвам си се и самата аз като личност заслужавам адекватност. Сама или споделен животът ми си е мой. Споделянето му остава най-висша форма на ценност за мен. Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар