(Или три плюс условия за успеха на една връзка)
(Тексът е втора част на За потребностите и връзките)
И въпреки всичко бих казала, че всичко зависи от глагола "Искам". От глагола "Искам" изречен от двамата души един за друг. "Искам" не бива да оставя само в желанията, трябва и да проличи, да се направи първия ход и последващи, ако е нужно. Работата по "Искам" не спира до тук. Идва ред на сработването, на напасването, на това двама души заедно да градят. Гнездо се гради едновременно от двама: единият може да поставя тухлите, но другия слага пердето. Готовият дом може да привлича, но не създава основа за цялостност и хармония. Той е бил почва за едно растение, една сакция, но не и сандъче за повече растения.
За да има връзка, в "дома" се задоволяват (осигуряват) всички базисни потребности. Ако трябва да излезеш от дома си, за да се наспиш, няма как да има връзка, нали. Колкото и да е тъжно за някои, и търсенето на секс извън партньорството в дома/връзката, демонстрира основен дефицит. Дефицитът може да бъде замаскиран или компенсиран на по-висок етаж от потребностите, но при всички случаи ще работи несъзнателно за непълнота, деконструктивност.
Стана ясно, че за да търсим и се обединяваме с някого по един или друг начин реално задоволяваме наши потребности. Задоволяването на потребностите може да остане на ниско ниво и да се ограничени в осигуряване на базисните нужди. Но тогава връзките имат временен и повърхностен характер, просто защото става скучно, бързо се изчерпват и пр.; възможно е характерът да е и илюзорен - да подхранват илюзия за автопортрета, който сме си създали или илюзия за нещо, което де факто няма, илюзия за връзка. Всяка една илюзия поставя създава кухина в семейната пирамида.
По-трайната връзка се създава от третото ниво, след като се покрият базисните нужди и потребността от сигурност. Тоест с избрания човек, освен "пасване в леглото" и споделяне на покрива и храната, трябва да има и някакво усещане за сигурност на връзката. С трето ниво се покрива нуждата от подкрепа, а тя е необходима, за да можеш да градиш съвместно. Няма как да усещаш подкрепа от някого, с който държите контакт само на физическо базисно ниво. Така че, ако единият дава само секс, а другият търси любов - моля, няма как да се получат пълноценни отношения, трябва да има пасване на потребностите. Пасването на потребностите обаче по-трудно се получава и разбира след 4 ниво, нивото на уважението.
Последното задължително условие е потребността от уважение. От задоволяващия само физиологичните си потребности, няма как да се очаква уважение. Него по-висшите потребностите на другия реално не го интересуват. Освен, в случая при връщате в потребностите отгоре надолу с цел запълване на дефицити. Тоест създава се допълваща връзка. При допълващата връзка обаче има нестабилност в отдаването на енергия от теб към другия за потребностите по долните нива. Ето защо любовниците не могат да разчитат на сигурност, подкрепа, а и любов. Ако такива са налични, то има промяна на ролите и преструктуриране на дома с любовцата/любовника или напасване между двама в допълваща връзка.
Така, за да има пълноценна връзка между две равноправни съвременни същества е нужно покриване на тези четири нива на потребности. Покриване на следващите етажи на израстване, за да има двойка не е задължително. Но е желателно, в противен случай единият или другият няма да разбира и изпитва емпатия към половинката си, не бива да има голяма дистанция в потребностите между двамата в двойката. Трудността тук идва оттам, че хората се меним с времето, променяме йераргигята на ценностите си, на потребностите си, развиваме се и всеки го прави със свое темпо, според своите светоусещания, опит и обстоятелства. Разминаванията в двойките при зрели хора най-често се дължат именно тук - в израстването. Вероятно въпросът какъв искаш да бъдеш и какви са целите ти и преследването им, донякъде намаляват този риск; една двойка трудно би устояла на времето, ако единият е амбициозен, а другията пасивен по отношение преследването на своите цели или общи активности. Духовният човек няма как да се задоволи само на нивото на бита.
И така, стигнахме до ценностите. За да има връзка, и още повече успешна, ценностите при двама души трябва да съвпадат или да са в хармония.
Това с ценностите, ценностната система е сложна работа.
Вчера попаднах на един списък от 240 ценности! Няма как да живеем, придържайки се към 240 ценности, нали?! Животът ни се определя от около 15 според специалистите. Значи "моят човек" трябва е със сходна ценностна система, за да се разбираме и споделяме част от живота си (има и работа, има и персонален живот). Именно определянето на тези 15 ценности е трудното, трудно в личен план. За себе си подбрах 20-тина, без да изчета целия списък. Тоест не свърших работата задълбочено. Реалните ни ценности са тези, които остават в сила дори и при криза, които не бихме заменили с друго. Ценностите се и менят в житейския път. Особено при израстването ни като личности. За мен например семейството остава ценност независимо от условията на околната среда. Това означава, че другар може да ми бъде човек, със същата ценност в личната си ценноста система. Най-сигурен начин да се валидират ценносттите са ситуациите - понякога е достатъчна една случка, за да се разделиш с интимен партньор (и не, не става дума за изневяра).
Но това не е всичко в трудното. Освен определянето и свеждането в реална бройка на ценностите ни, те се редят в някаква йерархия, която е строго лична. И която се променя в житейския ни път. Пример: за мен винаги семейството е било ценност, но не винаги е било на първо място. Йерархията на ценностите определя личността. Човек който поставя семейството на последно място в личната си ценностна система, няма как да бъде половинката на друг, за когото семейството е на първо място. Защото докато вторият човек е семеен тип, първият би могъл да е кариерен тип. Моделът на семействата с домакинята, уви, не дават пример за пълноценност на взаимоотношенията, справедливост и равнопоставеност и при положение, че държите на тях, задачата за изграждане на партньорски отношение е загубена според мен първоначално, все пак 21 век сме.
Няма да задълбавам повече в ценностите, необходимо е пасване на ценностните системи и хармония на ценностната йерархия в двойката, за да я има. Всеки за себе си би могъл да развие тази проекция.
Отиваме към третата основна съставка: интересите. Сходството на интересите е задължително, за двама души, които искат да споделят живота си или част от него. По принцип зрелите хора сме заети и разполагаме с много малко време за общуване и отдих. За да запазим връзката си с другия следва да общуваме (трети етаж). Това общуване може да стане основно в свободното ни време. Ето едно категорично условие да има връзка - двамата по отделно да имат време, свободно, и съответно да го напасват. Работохоликът или кариеристът нямат време. А само с искане, отношения не се градят и поддържат. Ако в това свободно време (не казвам че то трябва изцяло да е отдадено на партньора ни, напротив здравословно е част от моето свободното време да е предназначено само за мен) единият изкачва върхове, а другият гледа растителни видове в градината, нещата няма как да се получат. Разбира се, тук трябва да се разглеждат по-скоро комплексът от интереси. Лично не виждам проблем единият да говори за книги, а другият за филми - има сходство. Не е задължително интересните да се напасват на 100%, достатъчно е да има общи 50%, да речем.
Преди да приключа ще въведа и едно допълнение. Важни са и средствата, които ползваме за реализиране на ценностите ни. Това обаче влиза в разбирането на ценностите. Понякога инструменталните ценностите могат да доведедат до патофизиология в терминалните ценности, образно казано. Но това първо е проблем на самата личност. Ако този проблем не е изчистен, ясен за личността, то несъмнено проблемът ще се пренесе в двойката. Какво имам предвид? Няма как да изградиш трайна връзка, дори и да се стремиш към такава и за теб това е ценност, ако не си открит и достатъчно чувствителен към другия и липсва споделяне, обмен на информация, комуникация, заинтересованост от него. Второ допълнение, за да си щастлив от живота си трябва да няма и противоречия в личната ценностна система - има ли ги, те ще се пренасат и във връзката. Пример за теб ценност е семейството и партньорските отношения, но ценност е и вниманието от другите, тяхното обожание, палавостта. Е, няма как да се получи да се радваш на вниманието на доста хора и да не ти стига време за обичания от теб човек - ще се наложи да изключиш едното.
Нека не пропускаме и фактора свободно време. При човек с много свободно време и друг, който се чуди как да изпълни всичките си задължения - работа, дом, семейство, деца няма как да се получат също нещата. В един момент ще настъпи конфликт, защото единият няма да приеме доводите на другия, че е зает, изморен - не го е изпитал; и ще започне да губи времето си, освен ако първият не направи глупостта да изложи сигурността си на риск или в добрия случай не намали времето за задължения и не остави повече за споделяне на живота си с партньора.
* едно на ум
Няма коментари:
Публикуване на коментар