Тя се роди! Тази нощ. Не знам къде, но знам, че бях потънала много надълбоко, до болезнени етажи. Повърхностните сънища ги хванах. Даже се събудих. Помня нещо от тях. Винаги е свързано със загуба и търсене на нещо по Златна река зад Град в планината, до който си стигнал неусетно.
Да, в първия сън сънувах Сестра си. От толкова години несънувана. Даже бих казала въобще. А сега беше толкова материална и истинска. И естествено се събудих. Щяхме да пътуваме с нея, уредих на летището да дойде с мен на семинара екскурзия. Даже града помня. Даже още съм изпълнена с благодарност към лицето направило възможно това уреждане... И се събудих, разбира се.
После беше сънят с реката - който въпреки златните цветове беше толкова тъжен, с голяма празнота в сърцето и хъс да намериш загубените родители и възстановиш загубеното семейство, усещайки че е нещо невъзможно. Хем, бях аз, хем, не. С мен беше брат ми, който приличаше на детето ми... Много странно припокриване на образи. Но паметта толкова може да предаде от материята на сънищата - припокрива образи, създава фантасмагории и небавилица, а нещата са толкова прости и прозаични...
Събудих се изтощена. Тежко пътуване беше тази нощ. И с мисли по онзи, който събуди Аметистовата принцеса.
По пътя за училището и връщайки се от него - започнаха да нахлуват в главата ми "сили".
Раждането е болезнен процес.
И вероятно така трябва да бъде.
Това е спонтанен процес. Нагласен ли е, някак част от истинността му се губи. Само в болката жената се превръща в майка.
След раждането трябва да приласкаеш, сега - да прикоткаш, за да опитомиш всички тези сили и духове да можеш ги събереш в едно изотерично и материално тяло.
Имам задача!
Дай Боже да успея :)
Процесът е дълъг.
Благодаря ви, момчета!
Друго си е да си имаш кармични звезди ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар