Преди малко си казах, че съм се уморила, питайки се какво пък толкова съм направила, за да се уморя. Не много, но все пак толкова да ти се поиска да седнеш на дивана, да включиш телевизора и да се отпуснеш, а някой друг да сготви...
И...
И направих връзката с хроничната умора и
И имало едно време...
Хроничната умора не е просто физическа умора. Даже за нашия начин на живот, въобще не се дължи на физическо изтощение. Но това все пак остава една от причините да се уморим, а хронична физическата умора може да стане при спортистите, например, или, обобщено казано, при интензивен начин на живот с физически натоварвания продължил минимум 2-3 седмици и неправилно хранене или гладуване.
Хроничната умора може да е и в резултат на продължително психо-емоционално натоварване. Например твърде дълъг период на изтощителна работа с висок интензитет, напрежение, или да навържеш 6-8 студентски сесии последователно. Може да се появи и с по-нисък интензитет и по-продължителен период - например 2 години работа без особена почивка.
Хроничната умора може да се появи при натоварен график от разнообразни дейности - например съчетаване на работа и грижа за болен възрастен. Грижата за болен близък по принцип е достатъчна да те смаже.
Хроничната умора е задължителна дори при работа, която изпълняваш с удоволствие или ненатоварен режим, но при токсична среда/атмосфера. Всъщност, достатъчно е да имаш един токсичен колега, за да се появи негативно натрупване, което да те извади от цветната страна на живота.
Хроничната умора несъмнено е свързана с болестно състояние.
Както и с мъка по загуба на близък, по какъвто и да е начин.
Появява се при серия неудачи, чиито причини невинаги се дължат на липса на способности. По принцип липсата на способности само по себе си не води до хронична умора.
Вероятно има още причини.
Но аз иска да спомена една...
Живот в илюзия или очакване.
За голям период от живота си се чувствах перманентно уморена. Това отнема паметта ти, жизнеността ти, спомените ти, взима от отношенията ти и какво ли не още... Ако ме бяхте попитали преди години, хващайки ме в този период, едва ли щях да мога да спомена причината да се чувствам постоянно обезсилена. Факт е, че не ми е навик да се щадя. Да се щадя си наложих отпреди 4 години, когато кръвното ми заплашително започна да си играе.
Загубих неочаквано много близък млад човек. Дори и да се държиш и да не се даваш на мъката, тя те яде отвътре. Резултатът е ясен. Но това не е всичко.
За известно време, но достатъчно дълго работех в токсична среда и негативен ръководител - това все пак изпиваше енергията ми. Но това не е всичко.
Загубих всякакъв роден дом, което те прави като кораб без котва, въпреки че си съградил дом. Тихичко подкопава и уморява. Но все пак порастваш. Трябва само време. Но това не е всичко.
В постоянен цикъл от задължение в задължение, държейки дейности поне на три полета, с предаване на дете, най-свидното ти на щафета... Изключително изтощително. Но това не може да е всичко!
Преди 5-6 години, когато останах сама, без първото от този списък, имах цялото това напрежение и два-три пъти повече проблеми и задачи за разрешаване. И въпреки това не се чувствах уморена до този юли. Как? Какво се случи? Предвид че и възрастта ми не отговаря на неуморен 22-годишен човек, направо бих могла да сложа себе си на 25 години в малкия джоб?...
Не чакам.
Не чакам никого да се прибере.
Всъщност, чакам.
И просто разбираш, че не ти е било добре. И просто разбираш, че подсъзнателно, несъзнателно, съществото ти, макар и да не си му давал воля и словесно обличане е хванало наистинността на живота в средата, която живееш.
Всичко произлиза от вкъщи.
Ако искате да не сте хронично уморени, живейте само с хора, които обичате и по възможност ви обичат и искат да споделят живота си с вас, а не се чудят къде да се приберат и към коя семейна единица принадлежат!
Не съм уморена!!!
П.С.
Отивам да предам последния урок на малкия и сготвя ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар