Мимолетните решения

Мимолетните решения не създават спомени. Те са идеални, за да се почувстваме комфортно за момента. Те са вариант да запълним празнина, но за кратко.

И това трябва да е целта им - за кратко.

В дългосрочен вариант те не ни дават качество на живота. Напротив, крият риск да се превърнат в стил на живот. Защо ли? Лесното влече. Придобива инертност. Намесва се там, където не бива да го допускаме.

Когато моментните решения се превърнат в стил на живота ни, започваме да гледаме по повърхностно на случващото ни се. Знаем, че събитията са мимолетни и няма смисъл нито да се вглеждаме в дълбочина, нито да опознаваме другия, нито да вникваме в собствените си усещания - на тях спираме да им обръщаме внимание в страх да не изпитаме отново болка, същото е като да не гледаш иглата, когато те ваксинират.

Мимолетните решения не създават спомени. Не помниш имена. Не помниш разговори. Повтаряш ги с други, повтаряш ги дори със същия човек, прекараното време спира да има стойност, освен някакви кратки мигове на удоволствие, на които си се отдал или си развалил заради съпротивата да си наясно с другия.

При мимолетните решения си важен единствено ти и усещанията ти в момента, а те могат да се променят в следващата подобна ситуация, просто защото няма как да са статични и стабилни. Стабилност и душевна пълнота ни дава само създадена основа, върху която можем да стъпим и градим, но такава осново се създава с вникване - нали трябва да знаеш колко пясък, цимент и вода да забъркаш и как да ги забъркаш, за да се получи качество.

Моментното решение зависи само от теб.

В основата участва и друг (други, когато се отнася вече до семейство), макар че процесът по създаването ѝ зависи от работата, желанието и интелекта ти.

От мимолетните решения не помниш имена. Те създават бройка. Количеството няма как да замени качеството, от което се нуждаеш. Качеството не се среща, то се създава, като му се отдадеш, нали?! В множеството винаги съществува вериятността да загубиш себе си, да не успееш до край да опознаеш себе си, да се предадеш ненавреме.

Има единици, които успяват да постигнат качество в единачеството си, но целите и/или тъгата им са други. Колкото и да се самозалъгва, човек може да е щастлив само, когато споделя, когато е с друг. Споделянето е обезценено при мимолетните решения.

Понякога мимолетното решение може да даде верен път напред. Стига да не си си изгубил очите да го видиш...

Мимолетните решение не създават спомени, не създават памет и не изпълват живота ни. След време лицата се губят. Забравяш и страстта, запомняш неприятното, просто защото си се хлъзгал само по повърхността и не си създал контакт.