Въздишка

Сутрин морето е седефено. Слънцето си играе на зайчета с него. Мирише на водорасли. Риболовни лодки се влачат далеч на хоризонта като цигара в устата на старец. Хищна чайка сяда на водната повърхност и се превръща в неодушевен предмет. Небето там, където се съвъкуплява с морето, е опушено в крем. Малко по-нагоре са се надиплили пухкави облаци като гердан пуканки. Детенце се ласкае в скута на баба си. Въздухът е пълен с въздишка.