За първи път приключвам връзка (ако въобще може да се каже така) с яд. Странно чувство. Чудя се дали правилно го разпознавам. Разочарование - не е, бях твърде наясно с нещата. Тъга - вероятно има малко, но не е основното. Защо тогава го има гнева - кога човек изпитва гняв? Аз поне, когато съм недооценена, несправедливо обвинена, когато са преминати всякакви граници - общи норми и лични... Пак не познавам достатъчно себе си.
Опитвам се да се успокоя. Това Ом е толкова трудна работа понякога.
Затваряла съм врати невинаги, когато съм искала, повече - защото е трябвало. И тази врата не искам да затворя, но е случаят, в който се налага най-категорично.
Това мое обичливо сърце докъде ще ме доведе...
И всичко идва от надеждата, че все пак има шанс да намериш своя човек. Толкова ли е невъзможно съвпадането?!
Оммммм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар