На Бени
Лято е. И съм в отпуск. При това съм при морето. И съм се събудила в шест, легнала, може би, в три...
Преди години си говорихме с приятелка какъв човек търсим. Спомням си много ясно, че споменах, че за мен е важно той да е истински баща. "А какво ще си пожелаеш за теб?" ми обърна внимание приятелката ми. И двете в онзи момент имахме приблизително еднаква съдба. Не съм сигурна дали тогава разбрах смисъла на думите ѝ напълно, но те често изскачат през последните години в съзнанието ми. Да, Бени, ти беше права. Ние като същества с единствен живот имаме право на човек до себе си, с който да можем да общуваме с целия смисъл, който може да се вложи в думата, без да изпадаме в максимализъм или перфекционизъм, разбира се. Очевидно ми трябваше много време да осъзная, че мога да заслужавам някого с когото да споделям моята пълнота. Да, да споделяш своята пълнота - нямам предвид някой да запълва празнотите ти, развила съм умението да прекарвам времето си пълноценно и да бъда щастлива сама. Но предпочитам да се радвам на обмена на енергии, градивни, положителни, съзидателни енергии, с друг.
Децата са цветя, които трябва да поливаш. Те са птици, които трябва да излетят от гнездото ти :)
А някои птици летят само по двойки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар