Празни очи

Има нещо, което мен лично ме плаши много. И го отнасям повече към себе си, отколкото към друг. Макар че, като опознаеш себе си, можеш много лесно да го разпознаеш у друг и ако е възможно да подадеш искрица... По принцип, не се иска много за подаване на искрица :)

Празните очи. Те ме плашат. Виждали ли сте в снимките си да сте с празни очи? Аз, да. Днес изтръпвам при вида на такава снимка. Като се връщам назад, от познанието на времето, мога много лесно да опиша периодите, да им дам границите и да назова нещата, които са ме изяждали отвътре, за да бъдат към момента на снимката очите ми празни.

Когато станеш на 47, (може и по-рано или по-късно при други) изведнъж много рязко си даваш сметка, че животът ти буквално се изтича от дланите ти като топъл пясък. И няма връщане назад. И вече видимо нямаш кой знае какви възможности - осанката ти е друга, косите са ти побелели, лицето ти е започнало да се свлича, загубила се е сочността на тялото ти, почукват здравословни проблеми...

И тогава си даваш сметка, че си пропилял възможността си да бъдеш щастлив...

Всеки компромис, който не е бил подходящият компромис за теб, не е компромис - не бива да жертваме неща, на които държим, да ги приемаме или да се примиряваме с тях, да ги търпим. (Уви, моето възпитание в основата си беше да търпя, а това прави мисията ти да се заявиш пред света далеч по-трудна.) Картите трябва да се поставят на масата навреме. Ако е работа, тя трябва да се смени. Ако е връзка - трябва да се говори, изясни, съгласува или прецени.

В една връзка трябва да се намират уютно двама души. Няма как да е всичко идеално. Но човек може да изпитва уют дори когато се случват проблеми за разрешаване. Липсва ли този уют - не си губете времето. То не се връща. Животът е един, не можем да го пропиляваме.

От снимките си през последните години виждам тъжни, плачещи очи. Но в тях има живот. В празните очи липсва живец. И това е плашещото и смазващото.

Сега трябва да намеря пътя просто да превъртя светлината на очите си в другата гама... Задача! Ще отскоча!