Няма контакт

Няма контакт. Никога не съм смятала себе си за много умна. Да, умът за мен е водещото качество, с което някой безусловно може да ме спечели, до степен да се определям като сапиосексуална дори. Естествено, ако говорим за близки отношения, то добротата е следващато, за да ги има. Имаше и трето, но да не се отвличам...

Никога не съм смятала себе си за прекалено умна. Въпреки че съм страдала повече от разумността си, отколкото от наивността си, да речем. И, за да изясня, моята разумност невинаги е статична и традиционна, напротив тя е рискуваща и дръзка в моменти, когато другите се чувстват обезсилени. Това качество не знам откъде идва, смятам го за вродено, предадено ми от дедите, били все на кон, в мундир, смели и доблестни мъже; (и справящи се с всичко жени, оставени в дома с челядта и с какво ли още не). 

Възможно е да страдам от някакъв ефект на Дънинг-Крюгер - по-често ми се е случвало да не дооценявам себе си и да очаквам от другите същото като от мен, но животът ми досега показва, че тук греша. Конткретно, имам предвид рационални неща. Другите очаквания са друга тема.

Не съм учила толкова, колкото исках/м. Нито успявам да стигна и четвъртината от това, което бих искала да чета. Зная достатъчно малко за функционирането на Вселената ;) Езиците ми останаха слабо място. А на паметта никога не съм могла да разчитам така, както успявам нея да компенсирам с логика.

Но вероятно си имам качества, които успяват добре да балансират дефицитните ми области и изкачвам някакъв по-висок етаж в категорията "интелект". Това постигам най-вече с детинското ми любопитство, наблюдателността и мъдростта.

От юношеските си години поне бих се определила като мъдро дете, което за едни крехки рамене е по-скоро бреме, отколкото късмет. Това качество при мен е тръгнало толкова рано, че го смятам също по-скоро за вродено. Но...

Мъдреците са самотници.

Вероятно е удобно да си самотник, както и да си мъдрец. Но определено последното е и красиво. И много по-пълноценно, отколкото други модели могат да дадат като ценност и качество на живота. И нека да се разберем, мъдрецът не е нито отшелник, още повече не е мъченик - въпреки някои сходства в чертите.

Боже, съвсем се загубих защо отворих да пиша тази страница... Та, въпросът ми е:

Толкова ли трудно мъдреците могат да си намерят другарче, да му се не види?

Действително ли илюзия е това да очакваме да намерим друг, в който да можем да се оглеждаме и споделяме едно дишане в части от денонощието!

Толкова ли невъзможен стана контактът с другия?

Тази непълноценност в общуването, във връзките...

И все още не съм наясно кой е по-добрият вариант да останеш сам и да градиш деня си пълноценно или да не се отказваш да търсиш сродна душа... Не знам защо в есента на моя живот аз все още не се отказвам от второто - не смятам себе си за толкова романтична...

И няма начин, отговарям си сама. Моето "ми" изначално включва двойка в стремежа, 5 в подсъзнанието,7 в изразяването и 1 единица в живота. Невъзможно съчетание! Което ме прави богата. Освен, ако не сменя фамилията - но това си заслужава единствено, ако ми дава по-висша вибрация, нали?! ;)

П.С. 

Житейска мъдрост: Когато имаш дете, не можеш да си позволиш да плачеш! Особено, когато трябва да си учител и паказваш как можеш да имаш качество на живота сам. Море, хич, не е лесна тази задача!