Има нещо, на което така и не се научих - да искам. Не, разбира се, в работата ми, където действам настъпателно или търпеливо и методично според случая, когато има смисъл, или като ковач, който кове свещен самурайски меч...
Малко ми е давано, от хора, които се броят на едната ми ръка. И затова ми е адски неестествено, когато получавам. И тогава обикновено съм изпълнена с мълчалива благодарност, и признателност и нося човека и жеста му с десетилетия в сърцето си.
През последните години ми се случва да получавам неочаквани жестове. Това изпълва сърцето ми, макар чувството ми за неудобство да е налично. Обикновено е от хора, на неочаквани места и събития, хора, които много ценя или дължа нещо заради моя грешка или желание...
Благодарна съм!
Много.
☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар