Всичко все пак се нареди. Останах сама със себе си. Чувствам как дърпам завесите. Оставам на тъмно. Трябва да потъна. За първи път не ме е страх да потъна. И искам да потъна. Векове да падам в черна бездна, без да усещам гравитация, без да усещам светлина, без да усещам друга душа, без да усещам живот - само моята кръв в артериите ми, как захранва клетките ми, как въздухът преминава през дроботе ми, как сърцето ми пулсира и изтласква кръвта ми по съдовете, как се надига налягането в глата ми, как се образува слюнка, как се накапва урина в мехура ми, как растат ноктите ми, как косата ми се провира през скалпа ми, как се отделят клетки от плътта ми...
Искам да чувам само себе си. Колкото е нужно. Когато съм готова, ще пристъпя с крак и ще обърна посоката...
Тогава ще нахлуе ярка светлина, защото пашкулът ще се е разпукал.
И тогава ще имам само 1 ден живот. Най-дългия. По-дълъг от целия ми живот.
Завършваме израстването си, когато часовникът започва да отмерва дните ни обратно; когато репродуктивните ни органи заглъхнат и не е нужно да бъдем нито хляб, нито вино за някого...
Няма коментари:
Публикуване на коментар