Няма за какво да си говоря с теб,
Стоиш ми толкова далече,
Затваряш ме във клетка
За да ми се наслаждаваш
Но само когато искаш.
Нима не чу
Че славеят затворен спира свойта песен
Залинява
Не е така пленителен и вдъхновяващ.
Не карай да те чака птицата
Не слагай гърлото ѝ в плен
Не спирай пърхането ѝ, когато е до теб.
Тя птицата си има свое чувство,
Сърцето ѝ пулсира в своя ритъм
Крилата ѝ повдигат въздуха по своя начин...
Кафезът е опасен.
Обикновено клетката, в коята птицата държим, е в нашта гръдна клетка, понякога остала без мускул...
Няма коментари:
Публикуване на коментар