За първи път този уикенд за малко се почувствах близка до майка ми.
И открих как нарушената ми връзка с нея се корени в една непризната и изтлъствана потребност.
За малко се почувствах, макар и под илюзорен ъгъл, като нечия, да съм при някого, и той да е с мен, да бъда до някаква степен обгрижвана (повече не бих и допуснала, чупи), да не мисля за финансова тежест, обезпечаване и рисковете от куп детски лудории или съпротива за придобиване на умения...
Видях се в обрасла градина. И инстинкът ме натисна. Защото сред толкова много военни и борци в рода ми, има и градинар. Градината първо трябва да се изчисти от бурени. Трябва от пътеките да се отсранят упоритите стръкове. Всичко счупено трябва да се изхвърли. И тогава окото ти само засажда цветове и оформя лехи...
Аз и градина? Аз и цветя? Която може само да ги полива и да се радва на цветовете им?...
И изведнъж скубейки листо след листо, гонейки от себе си демон след демон, се усетих близка до майка ми. Готова да ѝ се обади - да сподели за градината, да попита за цветята... И ми се прииска да ѝ позвъня и попитам за съвет за тази или друга гозба, която може да се приготви от този и този продукт... Защото между другото ми се искаше да сготвя най-вкусната храна на моя любим...
Колко много взима от нас начинът на живот, който водим!
В бързината да сложиш масата в отрупания със задачи делничен ден късаш връзката с майката, с природата, с природата в теб и наоколо ти. Късаш и с ценностите, които те правят човек, на които всъщност държиш, но си занемарил, предал си се под натискащите те фактори и обстояталества...
Трябва ли да имам градина, за да се чувствам близка до майка ми?
Би било прекрасно! Но далеч не е задължително.
Незадоволеният копнеж къса връзката с нея. И всъщност ме прави сиротна, нецяла, непълноценна...
Трябва ли да имам мъж, за да се чувствам напълно себе си.
Всъщност, трябва да призная и бъда поне веднъж честна пред себе си, че е така - иначе факт аз идеално се справям и сама... На този свят сме, за да бъдем себе си, после мъж или жена, наред баща или майка...
Илюзията беше за кратко. И тогава, когато не можеш да я продължа странно как изпъкна отново модела на майка ми, онази потисната преглъщаща, и после онази буйната и стихийна отхвърляща, за да надделее образът на умната аз и се изроди в модела на обичащия и потиснат баща ми...
А аз просто и само искам да правя градини, да готвя прекрасни гозби и да си изпращам децата на училище...
Има неща, за които не съм наясно: кое заложи у мен този порочен механизъм, че днес, на тази възраст и при този опит допускам поведение, което преди години не бих... Или е въпрос просто на лични потребности, без които няма как да вървим... Има нещо несъзнавано, което ме чупи извътре, за което трябва да се погрижа по правилен начин.
И още нещо, преди малко срещнах хубава поговорка, че магарето и със златно седло си остава магаре. Може би е вярно и че при неотработени травми наличието на златно седло изражда някои в магарета и създава такива защитни механизми, които могат да бъдат коварни както за сърцето на самото магаре, така и неблагоприятни и дори опасни за допиращите се до него...
Няма коментари:
Публикуване на коментар