Събирам.
Събирам вода.
След като бентът бе пуснат,
Днес, оттогава събирам вода.
Всяка капка е ценна.
А небето е сухо,
Всяка капка е дума.
А думата лек.
Което спира кървенето на сърцето.
Езерото се пълни бавно едва...
Издалече рисувам
Тази земна пустощ
И околна глухота
С вода
От сърдечния мускул
Растение стефанотис
В лиана със бяло
Чувствам се вечна,
Не бих казала още достатъчно мъдра,
Някъде чувам тътен далече
Зовящ извътре отклик на лава
Но днес
Днес огън няма.
Има само вода
И стари цикатрикси
Жадуващи котешки грапав език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар