Успявам. Успявам да се дистанцирам от себе си. Знаете ли колко важно умение е да се наблюдаваш отстрани, когато животът те почне с неговите шамари?
Едва ли е възможно да го правиш хладнокръвно, трябва и да си изживееш емоцията, да я признаеш, да я пуснеш от себе си да се разбива в стените отсреща, защото само така показваш сила и защото само така после може да намериш миг покой.
Покой, който да ти даде възможност за раждане отново като феникса - от пепелта се раждаме по-силни, по в мир със себе си.
Събуждам се.
Събуждам се и от мен се отстраняват стотици отломки втвърдена кал, които са се опитали да ме покрият. Аз не съм глинена фигура, нито съд...
Вътрешното ми аз изгрява отново след нощта
И заявява
Същността си!
Никога не съм била по-уверена в желанията си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар