Косата ми е станала дълга. Никога не съм имала толкова дълга коса. Толкова я исках като момиче, бе гъста, с десетина отблясъка в кестенявото - можеше да намериш в нея и злато, и мед, и месинг, и шоколад, и махагон, и рубин, и лешник, и коняк... Но стигнеше ли до раменете и цъфтеше като пролетно плодно дърво :)
Жените на моята възраст сега обикновено отрязват косите си. А моята сякаш я поливам. Толкова е пораснала, че сега в жегите ми се налага да я сплитам, за да я събера в някакъв свободен кок, без да давам излишна строгост на лицето, заради опъването й назад.
Разхлабвам кока - облегнала съм се на дивана и издатината му пречи на отпускането ми, разплитам заплитането и ме удря аромат на цветя.
За първи път усещам, косата ми да ухае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар