Знаете го този цитат - на Юнг беше, ако не се лъжа: срещата между двама души е като химична реакцията, ако има контакт между тях...
Да, рязко се среща човек, с който да се получи химична реакция, и не говоря само за любовните взаимоотношения или секса. Химията ни е нужна и в семейството, и по време на обучението между лектор и студенти, и на работата, още повече в хобито... Всъщност, нищо не правим без химия. Замислете се, нито един проект не би могъл да се получи и да е 100% успешен, ако между хората в екипа няма достатъчно химия да го реализират - то е като отдаване, в нещо общо, с една цел и удоволствие от работния процес. Знам, че малко хора ще се похвалят с подобно отношение към работата - пожелавам да го изпитате. Лошото е, че не можем да горим в много процеси едновременно и ако сме отдадени на романтично партньорство, семейство, родителство едва ли ще можем да имаме силите и енергията да водим химия и на работното място... Трябва да е едно от трите ни възможни роля в живота по едно и също време, уви (нали психолозите казват, че човек може едновременно да играе три, но не повече роли, сравнително пълноценно).
Дзън, колко съм жестока, очевидно съм човек, който е дал приоритет на химията в занятията си... ;)
И обратното оттук, можем веднага да намерим живец за делника си, като скучната работа и липсата на реактивен към теб партньор можем да запълним прекрасно чрез хоби, в което горим. За теб това вероятно са моторите - няма такъв адреналин, нали? Или може би градинарството, колекционерството, плетенето, стиховете, музиката...
Има ли значение, когато попълваш нещо, което обществото и средата не ти е дала - да гориш в работата си, защото за мен няма нищо по-тъжно от това да работиш просто изпълнявайки дейности, задачи и гонейки скрокове. Трябва да има, ако не химичен, то поне физичен процес на обмен в енергията на това работно място!
От вчера обаче мисля върху реакциите между двама в една субстанция.
Истински късмет е наистина да намериш човек за себе си, с който се получава реакция.
Реакциите обаче са от различен тип.
С някои този обмен на вещества, флуиди и цял кош други произвежва взрив, от най-опушените. Прилича на среднощна среща в бара след чашка алкохол, силна химия, бурен секс и аривидерчи на сутринта.
Има и реакция с отложен старт. Хъм, харесвам те, и той така. Гледате се като мълчаливи котараци, правите каквото правите, но характерите и темпераментите ви могат да произведат само много дим по лицата ви. Връзката продължава 3 седмици. Е, може и 3 месеца - няма значение ;)
Има съединения, които правят добри течности, стабилни, за три години, може и малко повече. Има реакция, но сами по себе си, тази субстанция не изгледжа скъпа, на вкус може да е приятна, а може и да е блудката, но реакцията я има и това не е за подценяване! Има и такива съчетания, които след време просто стават на оцет...
В най-добрия случай изходните вещества са толкова ценни, че новото вещество е с висока трайност, изискан вкус и добра стойност.
Има обаче и един друг характер на съчетания в живота. Нещо от сорта като да смесиш уиски с бърбън. Немислимо нали, толкова си приличат двете субстанции, че чак поставянето им в една бутилка е немислимо и би могло да развали вкуса на едното или другото питие. Все пак говорим само за грубо сравнение. Но, реакцията я има. Течностите са съвместими. Трудно съзнателно можеш да кажеш има ли стойност този бъркоч рано. Точно производителите на алкохол вероятно могат да дадат най-добър пример обаче как от бяло и червено вино се ражда розе, как мерлото се съчетава с кабарне совиньон, а пък барманите са корифеи в занаята по смесването на много съставки в едно - внимавайте с въображението! ;).
Има и съчетания, като старо уиски - в началото то няма особена стойност, не е нищо особено, но с отлежаването придобива такъв вкус и класа, че само изисканите вкусове могат да му се насладят...
И, не забравяй, че ти избираш дали ще правиш оцет, вино, бренди или коняк ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар