Трябва да призная, че през последните години особено харесвах... нарцисистите, в крайна сметка ;). Това са буйни личности, обикновено с висок будещ възхищение интелект (моята слабост), екстровертност, отвореност, безстрашие и откритост, често притежаващи артистичност и задължително шепа ексцентричност, непременно умеещи да привличат вниманието и ценни сами по себе си. Мога да общувам с такива хора и смея да кажа, че комуникацията ни е пълноценна, приземна дори, човешка...
Тези личности за мен са магия. Артисти, но истински, каквито само животът може да роди, а не да сътвори драматургът на пиеса. Разбира се, трябва да уточня, че във всички тези случаи, които отговарят на реални личности, става въпрос за хора, които са далеч по-млади от мен. Именно това е условието дало откриването на личността, пълноценната комуникация, но това съвсем не означава, че може да се търси друга пълноценност в отношенията. Това са ограничени във времето контакти, независимо дали става въпрос за месец или 2-3 години. Това условие и ме е предпазило от по-сериозни щети от контактите ми с тях, в интерес на истината, защото дори при наличието му съм търпяла вреди от тяхна страна, минимални, но все пак отнемащи незаслужаващ харченето енергиен ресурс.
Моите "артистични личности" (нямам предвид професията тук) в повечето случаи се оказват с нарцистична натура. Факт е, че при творческите личности често се намира същата закономерност. Мисля си, че няма как да си експресивен, завладяващ, харизматичен, творец, ако вътре в теб не се крие някаква драма, силни емоции, стихии...
Вярно е, че има шанс подобна закономерност да я няма в творческите родове, тогава, когато дарбите се предават генетично, от средата от люлката... Но тогава се и предават определени модели и стереотипи на поведение, така че просто трябва да се прецени вярното в конкретния случай.
В крайна сметка "моите артистични натури" са хора, които в детството си са отраснали в привидна или не самота, които са имали или емоционално недостъпни родители (може и само един, а другият да се суетял около него) или родители/родител, който е бил прекалено деспотичен, авторитарен, насилник, независимо дали само емоционално или и физически... Наличието на който и да е образ от изброените при единия или двамата родители създава условия, в които потребностите на детето не са били важни, то не е съществувало за тях.
Достатъчното умни деца анализират безсъзнателно обаче. Те не следват родителския модел. Може да му подражават несъзнателно в определени ситуации, но в повечето случаи това създава един ужасно сложен коктейл и комплекс, който обесва като воденичен камък всички връзки на това дете и дори жизнения му път... Често този тип децата намират утеха за лошите отношения и празнота у дома в изкуството - те започват или да рисуват, или да пишат, или да пеят/свирят... Просто намират начин да изразяват наяве бомбата, която ги разкъсва отвътре, като приемат това за своя същност, и дори призвание, без винаги да е точно така, разбира се.
Не знам защо толкова ми допадаха (и продължавам да харесвам) този тип експресивни и артистични личности с висок интелект - заради извора на живот, който излъчват, които са точно обратното на моето външно (за разлика от вътрешно) поведение, заради това, че са по-различни, за това, че в повечето случаи са бунтари и непримирими, заради съвпадението на начина, по който ни вълнува живота и нещата, които ценим и определяме като ценност, заради еднаквото усещане за болка...
След години мълчание. Аз дадох воля на затворения "артист" в себе си, този, който говори, а не мълчи, нямам предвид меланхоличния поет или проницателния мълчалив художник в себе си. "Игровото поведение" привлича, но мога да кажа, че в 75% от случаите не се възприема сериозно - сериозно към личността. Не знам защо хората се отнасят към артистичните личности, сякаш те нямат чувства, са повърхностни... С тях просто е ненатоварващо, не е обременяващо, като игра е, без да носиш отговорност за тяхното поведение. Това е честно казано някакъв заложен вид вампиризъм у хората, да се хранят с ярките личности. Едва ли някой се замисля как се сътворява химията, магията при работата или общуването на тази личност, която идва като циклон, без да знаем откъде е събрала и къде ще събере материал за следващата стихийна върхушка от която ще сучем или благодарение, на която екипно ще сътворяваме...
Не е благодарно.
Не че се прави, за да се благодари - прави се, защото е част от теб и обичаш химията в ситуациите!
Това раздаване си има цена, просто защото то няма как да бъде постоянно. Няма как да си слънцето, което храни десет планети, а както казах, хората са вампири - никога не им стига съдържанието на сладкия кладенец, без да се замислят, че за да има вода в него трябва да се погрижат да имат принос за това.
Обикновено слънцето е използвано, всеки започва да има претенции, прекрачват се граници и ако слънцето прояви достатъчно разум да постави граници, да отрегулира отношенията, за да спре вредите за себе си, следва изненада и конфронтация...
Да, това е разликата между артистичната натура/личността слънце и нарцистичната личност. Нарцисистът е човек, който преминава границите.
Как разлюбих нарцисистите? Трябваше близо две години да допусна човек с известни нарцистични нарушения до себе - така да го наречем, при него заради неотработени травми от детството, минали връзки и пр., без да е такъв точто - за да ми дойде най-сетне до гуша от нарцисите.
Да, продължавам да харесвам тези личности, да ценя интелекта им, да се възхищавам на уменията им, да ги гледам с широко отворени очи, да са отворени ушите ми към болката им, но... Но, към тях нещо химичната реакция ми се поизгуби.
Да, днес ясно мога да кажа - харесвам те, но ти ще стоиш настрани от мен, защото поведението ти нанася вреди, а травмите са лична задача за разрешаване, стига разбира се положението да не е съвсем изпуснато и не си се превърнал в жертва/насилник/съдник.
Така е момчета и момичета, скъсахте ми нервите една декада време! Но ви благодаря!
Хубавото е, че днес, освен дистанцията, която мога да поставя, мога да отгранича артистичната от артистичната нарцистичната личност - все пак винаги ще ме впечатлят ръчно рисувания шал на врата, огромните червени обици с форма на раци на ушите, карираният бритиш панталон, но в личния ми кръг ми трябва нещо далеч по-зряло, просто държа на съчетанието и да няма излишен разход в общата продукция на светове, нали разбирате ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар