Искам да се затворя на Рила
И да пиша стихове.
Да, точно,
Да се затворя там,
На върха,
И бъда брулена от ветровете на Мусала.
Тази планина е странна пътека, която в обшира те изолира от другите.
Нищо дори, че вървиш по пътека, по която до теб снове върволица.
Земята на Рила
Като никоя друга издава мирис на море.
Което е странно,
Вероятно шизофренично...
А може би, не.
Само катаклизъм превръща
Равна земя в планина.
Ще се затворя, горе на Мусала,
При ветровете
Да редя стихове.
После ще тръгна по Пирина
Да изгубя стъпките си
В измислени приказки.
Ех, Перунико, с твоето индигово синьо!
П.С.
Сънувах те.
За първи път те сънувах от толкова години.
А сега в съня ми,
бяхме като на виждане,
случило се едновременно до поискване.
И нямаше нищо по-естествено,
Да потвърдим погледите си
С изричане на думи немислими за първа среща,
Но толкова дълго стаявани,
Без отчаяние,
Най-сетне образуват вълни
Във ефира...
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар