Възрастта и опитът не те застраховат от глупости.
Но има глупости и глупости.
Някои са препоръчителни, защото ти дават малко криле, защото те извеждат от зоната на комфорт, защото с излизането от нея, променяш някои от блокиращите привички и качества, дава ти се възможност да се развиваш.
Но това са положителните "глупости".
Никоя глупост обаче не бива да е за сметка на твоето или нечие друго самочувствие, жертва, донякъде и компромиси едностранно.
Често с напредване на възрастта си мислим какво толкова ми остава, нужен е компромис, защото нито животът, нито който и да е било би могъл да е перфектен, идеален.
Какво всъщност е някой да е идеален?
Илюзия.
Всъщност, когато годините напредват трябва да сме още по-категорични относно изборите, които правим, защото те изразяват нашата ценностна система. Идеално условие може да е това, което пасва на собствените ни разбирания, ценности, усещания. Разбира се, не говоря за липса на усилия - липсата на усилия за получаването на какъвто и да било продукт, отношение или условие само говори за сбъркана, потребителска, ценностна система. А за това, че няма как някой да залепи като етикет върху друг своите си възприятия и ценностна система.
Човек не може да е потребител/реципиент на отношение, отношенията са продукт от комуникация - качествена, дефектна или дори блокирана, обмен на енергии, светоглед, усещания...
Когато годините ни напредват, трябва да сме още по-безкомпромисни по отношение на процесите, в които участваме, защото оставащото ни време е малко, здравето ни е привършващо, силите и енергията ни не са като на 18 и пилеенето не си струва. Макар че това също би могло да създаде категоричен трап - добър пример в случая са образите на стария ерген, старата мома, лелката...
Най-хубавата цел е да участваме в такива условия и процеси, които могат да удължат здравето, да подхранват настроението и удовлетворението, зареждат с енергия и сили, които провокират съзидателните сили у нас, но не за сметка на друг - последното си е живо вампирство.
За моя скромен опит, още повече сега - мога да кажа, че подобно чудо идеално успявам да създам сама. Безспорно, искаше ми се в този свят да го изпитам в комбинация с друг, но при стремеж двойка и път на живота единица, ми се струва, че този ми копнеж ще остане за следващия живот ;)
Казват, човек сам се ражда и сам умира. Само, че има една чудесна друга мисъл - но е добре по пътя до там да е придружен от някой, друг е въпросът, че относно раждането - веднага мога да оборя това тъжно твърдение.
И все пак, не е ли твърде странно, че при толкова милиарди души на тази планета ние изпитваме затруднения да намерим някой, с когото да споделяме живота си?
Слепият би обвинявал другите. Разумният би търсил причината в себе си. Мъдрият би приел нещата такива, каквито са. Активният би търсил. Пасивният би се отчаял. Асертивният ще бъде всеки от предходните.
Истината е, че толкова обичам да обичам, че едва ли ще спра пътуването си, но и трябва да се чувстваш поне малко обичан, за да бъде чудото процес. Самодостатъчността ми е някак скучна... ☼
П.С. И няма нищо по-тъжно от изкривения морал в зряла възраст, имитациите и временните изпълнения. Не можеш да пиеш подобие на вода, можеш да пиеш само вода, така е и с отношенията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар