Има случаи, когато е много трудно да направиш преценка за дадена ситуация за себе си. Не бих искала да отричам емоциите, защото емоциите ни правят живи и отричането им причинява един сив, монотонен и по своята същност кух живот. Никой не ни помни с ангажиментите ни, постиженията ни, имането ни. Точно едно поколение е нужно дори и да имаш принос в обществото да те забравят, а привилегията да дадеш такъв принос при 8 млрд. население е сама за... Мъск. Шегувам се, разбира се, сещате се какво имам предвид.
В съвремения свят не се толерира взимането на решения въз основа на емоции. Но едни нови науки ни казват, че най-верните решения взимаме въз основа на емоциите си.
Имам още много да уча и изясня за себе си за този алгоритъм. Няма да крия, че съм емоционален човек, колкото и да не личи това, за хората, които не ме познават. Ние сме преди всичко емоциите си и който го отрича, значи не познава добре себе си и се крие от нещо, което иска да забрави или иска да не признае.
Един от уроците, които не получи нашето поколение, е да разпознава емоциите си в момента. А назоваването им, дава страхотен ключ към правилния ни път в живота, нашия, а не нечий друг.
Има емоции, които са трудни за назоваване и разкодиране. Докато да кажеш тъжен съм или радостен съм, е лесно. Намирането на причината за тъгата и радостта също дава отговор бързо. Но когато си ядосан? Да си ядосан не е чувство, така че иска разкодиране. Обикновено е ядосването е свързано с гняв. И ето, именно гневът е доста трудно да го "разчлениш". Разгневен си защото си раздразнен? Това е лесно за разкодиране. Разгневен си защото изпитваш омраза или завист? Възможно е, но за мен сместването на гнева за омразата и завистта е най-повърхностната гледна точка, която може да съществува. В гнева има несправедливост, със сигурност, си потърпевш на нещо, в гнева изпитваш непримиримост и си достатъчно силен уви да се справиш с предизвикателството пред себе си. Трябва само да е по подходящия начин!
Изключително трудно е да овладееш глава и да останеш хладнокръвен наблюдател на себе си. Казват, че има две стратегии в неприятни ситуации - бягаш или се биеш, но съществува и трета по-малко коментирана - да замръзнеш, която не знам защо я владея от детството си и ми е малко по-наследство. Борила съм се с този модел, защото в много несправедливи ситуации към теб не можеш да отреагираш, за да заявиш на отсрещната страна себе си. Но от замръзване до замръзване има разлика.
За мен сърденето също е някаква форма на гняв. И то върши толкова работата, като избухването - дали ще викнеш, ще се скараш, ще изпуснеш реплика или ще се разсърдиш, врътнеш и тръшнеш врата е едно и също. Деконструктивизъм.
Защото ми се нанизаха няколко събития, неприятни по свой характер, и отнемащи енергията ми, днес имам привилегията да си дам оценка на действията.
Мълчанието, разбирай замръзването, разбирай до някаква степен овладяност при емоционално натоварваща те ситуация, ти дава време. Такива ситуации често те подвеждат в неправилна посока на решение. Добре е да дадеш време, ден, два, три, колкото е нужно, за да си дадеш сметка на ситуацията, да разгледаш поведението на участниците в нея, да потърсиш причините за поведението им и доколко това има отношение към теб и самата ситуация, да проследиш историята на взаимодействието си с тях, за да отсъдиш дали има вярност, адекватност в отношението им и адекватност в преценката им. Доверието е много интересен пудинг! ;)
~ * ~ * ~ * ~
Аметистовата принцеса се обърна към Тюркоазеното момиче и ѝ рече:
– Знай, че винаги ще има пътища, които ще те отклоняват и ще се чувстваш объркана. Може и да поемаш по път, който ще бъде труден, без да е верен и ще те отдалечава от Свещената истина. Само от твоето търсене и самообладение ще зависи да прозреш вярната посока, като не се поддадеш на временната буря около теб. Когато утихне вятърът, ти ще видиш как слънцето огрява само една пътека, която води към житата с които да нахраниш племето си. Важното е да не предаваш. Важното е да не сгрешиш в определянето на времените ти спътници, като има дадеш повече значение отколкото носят и познаеш клювочите. Лабиринът е сложен, Тюркоазено око, но аз знам че ще успееш. Тогава, когато бронята ти докосне моята диадема, тогава ще получиш Прослетвението нужно на народа ти. И помни, този ключ е предназначен само за теб. Докосне ли го някой, ще загубиш силата му...
Няма коментари:
Публикуване на коментар