От време на време преглеждам текстовете, писани от мен преди. Избирам от онези, които са събудили страничен интерес. В някои се откривам трудно. Но не защото съм положила изведена от мен самата истина в кълбо надиплени думи. Понякога откривам, колко далеч съм от онова мое аз, до степен "нея" да я чувствам чужда. Нормално, изминали са 13 години на събития и случки. И страхотен индикатор, че нещо не е, не сега, а тогава било наред. Днес думи като "липсва ми" и "скучно ми" е са ми несвойствени. И това ме радва, защото личното щастие и себеусещане зависи само от нас и никой друг.
Все още има какво да откривам. Дали съществува синхронът в споделянето или това е само една наивна по своята същност представа. Съмнявам се. Знам, че в него има много работа. И боя се, че именно работата лишава тази представа от романтика и я превръща в илюзия, а от илюзията се подуваш. Ключът е може би някъде в еднаквостта на потребностите да се развиваш и да се развиваш в компанията на друг. И да го превърнеш в игра, за да ти е приятно, щом си избрал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар