13.10.22

Копнеж

Колко бих искала да бъда прегърната

Просто за мъничко

В шепа тишина

Заобиколила двама ни.

Колко имам нужда

Челото си да опра в твоето рамо

Притаила дъх

И думи във гръдния кош.

Колко имам нужда да погледна в очите ти

Да открия как потъваш във моите

Само за миг

До обяздим вълна

От хаоса на вселената...

Колко бих искала

Да слушам сърцето ти

Как бие във ритъм със моето

Успокоило се да бъде наречено

Свое.

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails