Днес имах неприятно по своята същност разхождане до административни клонове, да речем, заради нещо съвсем дребно. Преди години подобно нещо, дори и да не бе ме извадило от релси, със сигурност щеше да ме ядоса много за загубеното време и глупавостта на администратичната неуредица.
Днес дори не можах да стигна до поза "неприятно ми е".
И двете служителки, виждайки овладяното ми състояние, предприеха най-етичното спрямо клиента в такива ситуации действие - извиниха ми се. Това разбира се не връща времето ти. Но със сигурност предотвратява загуба на нерви и грешки при подобни ситуации, макар че днес това не бе от никакво значение за мен.
Чудя се на себе си какво толкова се промени в мен, за да не се превърна сега в топка гняв както преди.
Да, факт е, че точно половин час преди това бях казала "Сбогом" и когато имаш загуба от такъв характер някакво объркване на офиси стои толкова незначително, а и въобще нямаш сили за стълкновения.
Добре, но все още не мога да си дам напълно сметката защо преди години толково много бях започнала да се гневя.
Вероятно от натрупаното, от примирението, от неудовлетворението, от невъзможността ти да промениш нещо, което и не знам доколко съзнаваш, че не върви...
Не знам, не съм сигурна. Дано някой ден го разбера теоретично.
Засега трябва да се радвам на тази волна или неволна победа за овладяване на себе си ;)
Никога не забравяй истината, че:
Отстъпките резултират в гняв и слабост.
П.С. Трябва да коригирам себе си. Не от овладяването на себе си, а от емоционалната изтощеност се е получила тази слаба реактивност. Което съзрява у мен друга тежка тема...
Няма коментари:
Публикуване на коментар