Говоря си чрез поезия със теб
Далече си
И зная че не чуваш ме
Настройвам тихичко китарата
И шепнешком редя след дума словоред.
До тебе изправя се мелодия
Докосва те тихо по челото
Както надвесвам се над теб
И допирам неговата хладнина със устни.
Признай, че в тези месеци,
Броя ги двадесет и пет,
Бях твоя къща
Веднъж във седмицата,
Подложил страна на мойта гръд.
Обичам те,
Това не ще да крия.
Разбирам твойта хладнина,
Позната ми е някак до безкръвна болка
Знам, по-важно е да можеш да обичаш
Отколкото да си обичан.
Допирам топли устни
До твоето чело
Целувам го и за после,
Прости любими,
Бях добра,
Към теб и моето сърце,
Сега остана само,
Да кажем,
Дълбоко във очите -
С Богом
Или не?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар