Чудя се как се измени животът ми благодарение на теб?
Не, тук нямаше промяна. Стана мъничко по-мрачен.
Чудя се дали не се промени светоусещането ми?
Да, определено да.
За времето, което имах пораснах доста. Някакси успях да събера частица всяка от себе си от всички тези 49 години.
Загубих много време.
Но в някои неща успях да преодолея себе си и да се надградя точно там, където не бях успяла, се страхувах или търпях провали. Помогна ми да стана по-позитивен и дори уверен човек в едно, макар да ме изяде в друго.
Получих спокойствието на стареца в мъдростта, но и едновременно с това втора младост в кръвта ми.
Ужасно противоречиви две години.
Но трябва да призная, че след 2009-та това е второто стъпало нагоре към мечтата на момичето потънало в книги. И това ми дава цялост.
Отскубна ме от семето. Край с тази обсебеност, обреченост. Сега с него ще бъдем повече екип.
И нови цели си поставям на пълноценност и можене.
Получих нещо, за което преди 25 месеца се молих. Не исках да е толкоз кратко. Но какво пък по-добре е да си го преживял. Но заслужавам много повече.
Видях, че мога да чета и да заделям време.
Сега се чувствам някак си строител. Да генератор съм макар и манифестиращ.
За всичко това - благодаря ти.
Но за останалото - не.
Това, което взех, си е от мен.
От тебе имам счупена керамика, красива е, но безфункционална.
Няма коментари:
Публикуване на коментар