Не слагайте знак за равенство между израстването и адаптирането и примирението. По принцип да приемеш нещата такива, каквито са и не зависят от тебе да ги промениш, е добра основа, върху която да стъпиш и направиш собствения избор. И тук има няколко алтернативи при токсична или незадоволителна среда: да я смениш, защото влагането на енергия е свързано с дефицити за теб, а има ли дефицити за какво израстване можем да говорим?!; можеш да се адаптираш, примирявайки се с условията, но в този случай я има равносметката, че не страдаш от дефицити, радваш се на комфортна зона, която ти дава достатъчно или ти позволява да вложиш в направление за постигане на радост и самоусъвършенстване в друго поприще - това може да е семейството, може да са пътувания, може да е хоби или допълнителна квалификация/преквалификация; може и да се бориш (спец съм в последното ;)). За да има израстване се случва промяна на условията и те не зависят само от вътрешния ти свят, това се случва при взаимодействие и комфликт между вътрешния и външния свят. Ако външния ти свят е статичен, не расте, не се мени, то и личностното ти развитие и растеж е под съмнение. Уви, желязото се кове с много удари...
И още нещо, израсналият човек никого не го демонстрира или го споменава, той обикновено може много бързо да прецени къде се намира личността пред него, още повече когато чуждият опит възхищава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар