Не знам защо когато се говори за раздяла се разглежда единствено болката на човека, на който е съобщен избор за раздяла.
Изоставянето невинаги принадлежи на човека заявил раздялата.
Да кажеш на друг човек, че прекратяваш връзката е едно от най-най-трудните неща, които ми се е налагало да правя. За мен да кажеш на другия, че прекратяваш даден род отношения изисква доза смелост и най-вече отговорност. За мен далеч по-непоносимото от това някой да прекрати отношенията си с теб, заявявайки ти го директно, лично, е да го поставиш в условия на неяснота, чакане, незадоволителни отношения, съзнавайки или не, че не искаш повече да му отдаваш вниманието си, да речем.
В живота ми е имало от последното и знам колко неприятно е то, затова съм се опитвала да не допускам подобно отношение към друг. А и при мен нещата са по-категорични: или искам да съм с някого, или не - не държа в резерва, не държа "втора цигулка", не се забавлявам с хората... Интимността за мен е нещо свещенно, то е отдаване и не му приляга лошо отношение. Разбира се, това се определя от моята моногамност, за други хора нещата вероятно стоят различно, въпрос на ценности е и пасване на ценностна система, надявам се всеки си има капачето или гърненцето.
Имала съм раздели, които са били ненапълно желани от мен и душата ми е плакала, но съм съзнавала, че така е по-добре. Раздялата е била форма на отговорност.
Имала съм раздели, с които просто затваряш опасни за теб отношения. Тогава наистина не тъжиш, а изпитваш освобождаване.
Най-трудните раздели са, когато обичаш и те са болезнени, в момента или по-късно. Тези раздели са като корица, която затваряш на том от живота си.
Никога не занемарявайте отношенията си с човек на когото държите - той може да се окаже по-смел и силен от вас или просто да знае цената си и да държи на достойнството си, търпението все някога свършва дори и при този, който обича и е правил отстъпки, и има граници, които не бива да се прекрачват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар